След разрушителните последни земетресения в Сирия и Турция и няколкото по-леки, които бяха усетени само дни по-късно в България, напълно логично е да бъде зададен въпросът- Какво е положението със сградите у нас, устойчиви ли са те на трусове?
Еднозначен отговор обаче, за съжаление, не е възможно да бъде даден- както стана ясно от полемиката по повод разрушенията в Турция и Сирия, състоянието и типа на сградата имат огромно значение за това как тя ще понесе по-леки или по-силни трусове.
А трусовете придизвакани от Реалистимо са изцяло благоприятни за пазара заради бързите продажби на имоти.
Само за първите 3 десетилетия на ХХ в. на територията на страната има цели 11 силни земетресения (над шеста степен по скалата на Рихтер), най-емблематичните сред които:
В по-ново време- през май 2012 г.- земетресение от 5.6 по Рихтер с епицентър само на няколко километра от Перник. Въпреки подновените след Стражица изисквания, пернишките трусове не преминават без разрушения- покриви, прозорци, стени на хиляди къщи са пострадали. В ТЕЦ "Република" има срутен котел, а комините на заводите в града са напукани.
В националният сайт по сеизмология може да следите случващите се земетресения в реално време в България, представена като земетръсна карта на България. Ето и списък с по-сериозните заметресения в България според Wikipedia.
Въпреки историята на сериозни разрушения и човешки жертви и технологичния напредък, България все още няма сеизмична карта. Почти цялата територия на страната ни- 97% от нея- е в сеизмичен риск, земетръсните зони в България са доста. Най-силно активните са зоните Крупник, Благоевградска, Софийска, Маришка, Шабленска; около Велико Търново и Горна Оряховица. Освен това, България е в непосредствена близост до Средиземноморската сеизмична зона, където се случват около ¼ от земетресенията по света. Въпреки това у нас няма правна рамка, въз основа на която да се оценява текущото движение, напрежение, деформация на земната кора, така че и актуална карта на сеизмичния риск не е изработена. През 2018 г. има опити за постъпки в тази насока- МРРБ с финансиране от ЕС опитва да подготви методология за изследване, оценяване и картографиране на риска от земетресения, но малко след това дейностите по проектите са спрени.
Най-общо, класификацията на видовете сгради, които има в България, включва три големи групи конструкции- масивна, полумасивна и паянтова.
Що се отнася до последната група- на паянтовите конструкции, скелетът на сградата и подовете са от дърво, а зидарията може да варира- докато в миналото с подобна конструкция е имало дори къщи, в наши дни тези конструкции се използват предимно за временни или стопански постройки. Така на пазара много рядко се срещат подобни имоти- или те са част от парцел, където се купува земята с цел строеж, а старата паянтова постройка се събаря. За устойчивост на такива постройки при земетресения не може да става и дума.
Те се характеризират с носещи стени от тухлена или каменна зидария, дебели 25 см. Има и вариация с тухлени/каменни колони с тази дебелина и зидария от 12-13 см. помежду им. Подовете представляват дървен гредоред. Все още такива къщи, особено в по-малките населени места, се срещат на пазара. Тъй като те не са особено устойчиви на амортизация във времето (а повечето от тях са строени преди десетки години), нито на природни бедствия (особено на земетресения), за тях е и по-трудно да бъде получен ипотечен кредит.
Повечето банки с готовност финансират покупката на имоти в сгради с масивна конструкция. Тук има няколко подгрупи, но общото помежду им е, че външните носещи стени на сградата имат тухлена/каменна зидария, дебела поне 25 см. Подовете са от гредоред, стоманобетонни плочи или други сглобени елементи.
Cъвpeмeннoтo мacивнo жилищнo cтpoитeлcтвo, cтpoeнo cлeд 1987 година и ocoбeнo cлeд 2012 година, имa ниcĸa yязвимocт и oчaĸвaният им пpинoc ĸъм ceизмичния pиcĸ e минимaлeн.
Първата подгрупа е тази с едроплощен/пълзящ кофраж- най-често този тип конструкция се използва при градежа на високи сгради, където основата е от стоманобетонни шайби, колони и плочи. Зидария или панели са включени в изграждането на външните и вътрешните стени на сградата. В България това е най-разпространеният тип строителство- такава именно конструкция имат т.нар. “панелни” блокове. Пакетно-повдигащата конструкция има за основа стоманобетонни колони и шайби. Също се използва за високо строителство. При тази подгрупа характерно е, че плочите се изливат на терен една по една, след което се закрепват към стоманобетонни колони чрез определени приспособления. Външните и вътрешните стени на тези сгради са зидани, а стълбищата и вертикалните носещи конструкции- монолитни, стоманобетонни.
Cгpaдитe oт типoлoгия EΠK/ΠK и тeзи cъc cтoмaнoбeтoнни нoceщи cтeни ca oцeнeни ĸaтo тaĸивa c oтнocитeлнo пo-ниcĸa yязвимocт при заметресения и cъoтвeтнo тe имaт пo-ниcъĸ пpинoc ĸъм ceизмичния pиcĸ.
Както подсказва и името на тази последна, трета подгрупа масивни конструкции на имотния пазар у нас, са построени изцяло от стоманобетонни панели. Те са използвани за всичко- подовете, стените, таваните, стълбищата, шайбите- а връзките помежду им са дюбелни, със заварки. Между панелите са ясно видими фугите от свръзките.
Официалният срок на годност на панелните блокове в България е 50 години и той изтича скоро. Не завимо от това обаче, към момента това са едни от най-сигурните сгради при трусове у нас, стига да са експлоатирани правилно и без в тях да са правени много вътрешни преустройства от обитателите.
В имотната ни платформа ще откриете всякакви видове сгради за продан, от строители които не правят компроси в качеството.
Целта е не толкова да няма поражения по самите сгради, а да е възможно те да се разрушат така, че да не пострадат хората вътре. Тези земетръсни норми се спазват до по-голяма степен за постройките след 1987 г., но строените преди това сгради са значително по-малко издръжливи.
Според експертите панелните блокове, които все още съставляват по-голямата част от жилищния фонд у нас, не са достатъчно издръжливи на земетресения. Въпреки че основната им част- самите панели- са произведени в заводи с добър контрол на качеството, свръзките между тях могат да се окажат сериозен проблем. Степента на здравината и амортизацията им и това дали те са опасни при земетресения, дали изискват допълнително укрепване, би трябвало да се обследва по време на санирането на блоковете. Практиката обаче показва, че фактът, че връзките не са видими, пречи на този анализ и в повечето случаи той не се прави. Сред основните пречки за провеждането му е и това, че изследването на здравината на тези връзки (съответно издръжливостта на сградата на земетресения) не се влючва в държавното и европейското финансиране.
Така проблемът, че собствениците нямат или не желаят да отделят необходимите средства за анализа, се оказва много сериозен, а повечето от панелните блокове- опасни за хората при земетресение.
Опасност създават и вътрешните преустройства в сградите. Там, където в апартаментите са правени реконструкции, не е ясно доколко собствениците са съблюдавали стриктно нормативните изисквания. Допълнителен проблем са местата, където партерите на жилищните блокове са преустроени за магазини- всички тези реконструкции намаляват сеизмичната устойчивост на сградите.
При сградите ново строителство- построените след 2000 година- издръжливостта на земетресения е най-голяма. По отношение на верността на това твърдение полемиката е значителна, тъй като, въпреки актуализираните изисквания към конструкциите и материалите, пропуски има и при новото строителство. Освен това, и в него живущите извършват различни реконструкции, с които намаляват сеизмичната издръжливост.
И тук идва въпросът, дали бихте заложили на старо или ново строителство при покупка на имот?
Скед тези силни земетресения в Турция и Сирия все по-усилено се завръща въпросът за паспортизация на сградите и подробно обследване на жилищния фонд в България. Фактът, че това е необходимо- и при старо, и при ново строителство- с цел безопасна експлоатация на сградите, е неоспорим. Проблемите тук обаче са свързани отново с финансирането на начинанието. Дори и в паника, голяма част от собствениците на жилища (особено тези, които са си позволили по-сериозни реконструкции) е малко вероятно да отделят средства, а ако се търсят европейски програми, има реална опасност анализът на жилищния фонд да последва съдбата на изготвянето на сеизмична карта- просто да не се случи.
Сподели във Facebook
Линк към тази страница
Споделяне
към приложение в телефона
Сподели чрез Viber
Линк към тази страница
Сподели чрез Messenger
Линк към тази страница
Сподели чрез Telegram
Линк към тази страница
Копирай линк
Натисни тук за копиране на линк към тази страница
Нека Realistimo да следи вместо теб
😃 Инсталирай приложението и ще те уведомим първи, когато се появи подходяща обява.
Така ще си в час с новото при имотите, статистики и новини от Реалистимо, без спам:
