България е на прага да стане 21-вият член на еврозоната, като се очаква това да стане в началото 2026 г. На 4 юни Европейската комисия и Европейската централна банка публикуваха доклади, в които оценяват страната положително по критериите за присъединяване към валутния съюз. Това на практика потвърждава, че преминаваме крайната права към въвеждането на еврото.
В момента еврото е официална валута в 20 от 27-те страни членки на Европейския съюз. Последните три страни, приели еврото, са Хърватия, Литва и Латвия. Ето какво се случи с тях след като смениха своята валута.
Пътят на последния член на еврозоната – Хърватия, започва през 2013 г., далеч преди влизането на страната в евросъюза. Още тогава еврото се използва от много хървати за спестявания и за неофициални сделки. Цените на недвижимите имоти, на колите и на жилищата също се обявяват предимно в евро.
Хърватия влиза в така наречената „чакалня” на еврозоната заедно с България през 2020 година. С това и двете държави са задължени да изпълнят критериите и да приемат единната европейска валута. Подобно на българския лев, дълги години хърватската куна е обвързана първо с марката, а след 1999 година с еврото.
Само две години след влизане в „чакалнята”, Хърватия успява да изпълни изискванията за еврозоната. Страната започва да произвежда евро с национални мотиви и да се подготвя да се откаже от куната. Официално Хърватия въвежда еврото на 1 януари 2023 г. и става двадесетият член на еврозоната. Присъединяването съвпадна и с включването на страната в Шенгенското пространство, което е важна стъпка към пълноправно участие в европейските структури.
Въвеждането на еврото в Хърватия премина с известни предизвикателства, но сравнително гладко, макар че сред обществото към онзи момент има опасения за дългосрочно повишаване на цените. Всъщност, когато Хърватия се присъединява към еврозоната през 2023 г. има 55% одобрение от жителите за еврото, а през 2024 г. то се качва на 71%.
Търговци от страната споделят, че бизнесите сравнително лесно са свикнали с превалутирането, но за обикновените потребители това е било доста по-бавно и объркващо.
През ноември 2022 г., малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия е отбелязан инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията започна трайно да намалява. Тази тенденция не се променя с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 г. Преминаването от куна към евро има слабо въздействие върху потребителските цени. Анализ на Европейската централната банка показва, че цените на около 65% от продуктите в страната не са се променили след преминаването към еврото. Цените на 25% от стоките намаляват, а само при около 10% се увеличават. Общият ефект се изчислява от Евростат съвместно с Хърватската централна банка в покачване до 0,2 %. Това води до финалната оценка, че смяната на куна с евро не е повлияла на инфлацията в страната. Докладът показва ръст в брутния вътрешен продукт, който следва типичния процес на растеж, наблюдаван в страните, приели еврото.
Загреб оценява стойността на преминаването от куна към евро на около 266 милиона евро. По-голямата част от разходите били за сметка на банковата система.
В Хърватия покупателната способност от 72% от средноевропейската вече е 82% от средноевропейската – само за две години в еврозоната.
От своя страна цените на имотите в големите градове на Хърватия достигат ръст от над 20% само 12 месеца след въвеждане на еврото в страната. На цялостна база за страната те са се увеличили между 10 и 18% за първата година, но към момента има успокояване в пазара.
Икономиката на страната в момента показва стабилност, силен туристически сектор и добър ръст на БВП, като членството в еврозоната засилва и доверието на инвеститорите.
На 1 януари 2015г. Литва заменя своята валута литовски литас и приема еврото, ставайки третата и последна от балтийските републики, присъединила се към еврозоната след Естония и Латвия. Решението е мотивирано от стремежа към по-дълбока европейска интеграция и валутна стабилност. Страната успя да поддържа нисък бюджетен дефицит, умерена инфлация и стабилен икономически растеж, което улеснява процеса за влизане в еврозоната. В момента Литва се възползва от по-добри условия за международна търговия и инвестиции, въпреки глобалните икономически предизвикателства през последните години.
При влизането на Литва в еврозоната годишната инфлация е отрицателна – минус 0,7%. Само през януари дефлацията или поевтиняването на годишна база е било 1,27. Без ефекта от еврото, отчетеното поевтиняване, трябвало да е минус около 1.35. Предходната година инфлацията в Литва е под половин процент, а следващата – 2016 г. – малко под 1 на сто.
През май 2016 г., обаче, възниква спонтанен протест, който остава в историята с името „карфиоловата революция“. Той започва след публикация във Facebook на снимка на карфиол, закупен за 3,49 евро. Хиляди литовци споделят снимката, възмутени от бързо растящите цени и бавния ръст на заплатите след въвеждането на еврото. Спорно е доколко почти година и половина след въвеждане на единната валута, това поскъпване е именно заради нея.
Тогавашните власти признават, че цените растат по-бързо от доходите, но са категорични, че по-високите цени се дължат не на еврото, а на това, че се разчита основно на внос. Протестите са основно срещу няколко големи хранителни вериги, които държат около 80% от пазара на храни. За да се реши проблема, държавните органи започват да наблюдават по-стриктно ценовото поведение на основни търговски вериги. Освен това въвеждат санкции за всички, които не могат да обосноват цените си правилно.
Ипотечният пазар в страната обаче прегрява преди влизането й в еврозоната – последните три години преди това цените на имотите нарастват с 90%. Първите години след приемането на еврото имотите в Литва поевтиняват средно с 30%.
В крайна сметка Литва е пример за това как в една държава, влязла в еврозоната след валутен борд, за пет години ръстът на доходите е 115%, а инфлацията - 2,2%. Страната влиза в еврозоната през 2015 г. с 47% подкрепа за еврото, а през 2024-а тя нараства на 71 сто.
Малката балтийска държава Латвия с население близо 2 милиона души стана 18-тата членка на еврозоната и четвъртата бивша комунистическа страна от Централна и Източна Европа, въвела общата валута след Словения през 2007 година, Словакия 2009 година и Естония през 2011 година. Тя влиза в ЕС през май 2004 г. и само 10 години по-късно Латвия става член на еврозоната на 1 януари 2014 г. Придвижването към еврото обаче започва много по-рано. През май 2005 г. националната валута - латвийският „лат“ се присъединява към Механизма на обменните курсове (ERM II) и спазва централен курс от 0,7 към еврото.
Въвеждането на еврото е логична стъпка от гледна точка на макроикономическата политика на Латвия. Още преди официалното въвеждане на еврото, над 80% от кредитите са били отпсукани в евро, над 40% от депозитите са били в евро, над 60% от износа за страни от ЕС се е разплащал в евро, цените на недвижимите имоти и други ценни активи се са се определяли в евро. Това е направило прехода между различните валути много по-лесен.
Известни финансисти от страната споделят, че хората в държавата са били много скептични преди приемането на еврото, но след 1 януари 2014, скептицизмът изчезнал като на магия. Хората продължили нормално своя живот - единствената разлика била, че вече плащат и теглят своите пари не в латвийски латове, а в евра. Страната влиза в еврозоната през 2014 с 40% подкрепа за еврото, но през 2024-а тя вече е 63%.
Имотният пазар в Латвия от своя страна показва, че година преди влизането в еврозоната, цените са се увеличили с 6%, а година след това със 7,3%, което ни показва лек ръст след смяна на валутата.
През последните 11 години еврото носи на латвийските предприятия прозрачни цени, по-малко разходи за превалутиране и по-ниски лихвени проценти. То подкрепя износа, както и инвестициите. А това означава растеж и по-добър стандарт на живот за латвийските граждани.Към момента 63% от латвийците смятат, че еврото е нещо добро за страната, а около 80% - че то е добро дори и за цяла Европа.
Най-критичният момент в последните години беше изпълнението на критерия за ценова стабилност, като в последните редови доклади инфлацията, изчислена по ползваната от европейските институции методология, надхвърляше целевото ниво. Сега то бива изчислено на 2,7 % при референтната стойност от 2,8%.
ЕЦБ отбелязва, че страната в момента не е в процедура по свръхдефицит, както и че бюджетният дефицит за 2024 г. е на границата от 3%. Дългът към БВП е 24.1%, отново далеч под максималната стойност от 60%. Като цяло докладите, макар да очертават средносрочни и дългосрочни рискове, не са особено критични за страната ни. За дългосрочните лихвени проценти също е констатирано, че нивото oт 3.9% e nog референтната стойност от 5.1%, кamo ce отчита потапното свиване на диференциала с еврозоната впреки по-ниския рейтинг.
България влезе в ERM II през 2020 г. и се отчита, че за този период левът не е показал отклонение от централния си курс, а също и че всички ангажименти, поети при влизането във валутния механизъм, са изпълнени. Все пaк има забележка, че от България се очакват още усилия да адресира слабостите при борбата с прането на пари и финансирането на тероризма и конкретно да ускори изпълнението на елементите от плана си за изваждане от „сивия списък" на Специалната група за финансови действия.
Финалното политическо решение се очаква през юли, но още сега институциите говорят с ясен оптимизъм.
Въвеждането на еврото е значима стъпка, която би оказала влияние върху редица аспекти на икономическия и финансовия живот в страната. Затова е важно да се разгледат основните потенциални ползи, които се свързват с присъединяването към еврозоната.
На първо място се очаква, че членството в еврозоната ще подобри кредитния рейтинг на страната, както показват примерите на балтийските държави и Хърватия. Това води до по-ниски разходи за обслужване на дълга и по-лесен достъп до международните финансови пазари. През юни 2025 г. международната агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България на ниво BBB, като запази положителната перспектива, именно поради очакванията страната да се присъедини към еврозоната.
Това означава, че е възможно България за пръв път да попадне в зоната на А рейтингите, както се случи с последната държава, приела еврото - Хърватия. Текущата оценка на Moody’s Baal е само една стъпка под А ниво, а тези на Fitch BBB и S&P - две. Този положителен сигнал най-вероятно ще доведе до по-изгодни условия на правителството да се финансира на международни пазари, както и до подобряване на достъпа на частния сектор до международните капиталови пазари. Подобна оценка е ясен сигнал към инвеститорите, че макроикономическата среда в България е стабилна и предвидима, а фискалната дисциплина – достатъчно надеждна, за да поддържа валутна интеграция с останалите членки на еврозоната.
На второ място, с общата валута се премахва нуждата от валутни курсове и транзакционни разходи и такси. 58% от всички чуждестранни посетители в България са граждани на ЕС, като значителна част от тях идват именно от страни, които използват евро. Според експерти, около 38% от туристите у нас ще усетят директна полза от преминаването към общата валута. Това прави търговията по-изгодна, пътуванията – по-лесни, а онлайн пазаруването – по-евтино. За бизнесите това означава по-малко разходи, а за потребителите – повече удобство.
Общият ефект от това се оценява на 350 млн. евро годишно. От своя страна обаче, това означава, че финансовите институции ще получават по-малко приходи, което може да доведе до компенсиране на загубите с увеличаване на таксите за други услуги от тяхното портфолио.
Добре е да погледнем и към скритите разходи за поддържането на сегашния режим на валутния борд в България. Към момента всички български банки са задължени да депозират 12 стотинки от БНБ при лихва 0% за всеки привлечен лев, което означава, че те не могат да оперират и извличат печалба от тези пари. Европейската централна банка налага 1% минимални задължителни резерви, но огромната разлика с 12/100 се дължи на това, че БНБ практически не може да функционира като кредитор от последна инстанция и съответно принуждава банките да поддържат много ликвидност, ако им се наложи да посрещнат шок.
С влизането в еврозоната обаче всички банки вече ще имат кредитор от последна инстанция в лицето на ЕЦБ и съответно няма да имат нужда от буфера - БНБ. Очаква се това да освободи над 15 млрд.лв. текущо замразени средства, които могат да се насочат към други инвестиции от страна на банките. От БНБ очакват в голямата си част свръхликвидността да се насочи към депозитното улеснение на ЕЦБ, където банките ще получават лихва, която в момента се равнява на 2,25%.
Друг положителен знак е, че приемането на еврото ще елиминира валутния риск при търговията с основните ни партньори от ЕС, което от своя страна засилва доверието на инвеститорите и създава условия за трайно намаляване на лихвените проценти. Това е от пряка полза, както за бизнеса – включително малките и средни предприятия, така и за домакинствата и държавния бюджет.
В момента България е под валутен борд, при който левът е фиксиран към еврото, но няма участие в процеса на вземане на решения от Европейската централна банка (ЕЦБ). Въпреки това, нейната политика вече оказва влияние у нас – всяка промяна в лихвените проценти на ЕЦБ се отразява косвено и със закъснение на лихвите по кредити и депозити у нас.
С влизането в еврозоната това влияние ще стане пряко и България ще придобие достъп до всички инструменти на ЕЦБ, включително програмите за ликвидна подкрепа и стабилизационните механизми, които повишават устойчивостта на финансовата система.
Управителят на БНБ ще има право на глас в Управителния съвет на ЕЦБ и ще участва в определянето на паричната политика на цялата еврозона. Така България не само ще следва, но и ще създава правилата за еврото.
Предстоящото въвеждане на еврото в България може да окаже влияние върху цените на ремонтите, условията по кредитиране и размера на данъчните облекчения.
Наред с възможните ползи, приемането на еврото поставя и редица въпроси и предизвикателства. Важно е да се отчетат и потенциалните рискове и притеснения, които съпътстват прехода към общата валута.
На първо място процесът по въвеждане на еврото в България е придружен с редица разходи. През 2024 г. беше направена оценка за въздействието на Закона за въвеждането на еврото у нас. Там са представени очакваните разходи за въвеждане на новата валута, които към момента на приемане се очаква да бъдат още по-високи от предварителна оценка преди повече от една година. А ето и с какви суми ще трябва да се разделят съответните финансови институции:
Разбира се, най-вероятно всеки един бизнес, особено по-големите физически такива, ще имат допълнителни разходи за адаптиране на фискалните устройства, за двойно обозначаване и други важни дейности.
Ще възникват и еднократни разходи на държавно ниво. Към момента БНБ участва в капитала на ЕЦБ с намалена вноска и с приемането на еврото, тя ще трябва да изплати напълно своя дял от 0,9832%, което се равнява на 106,4 млн. евро.
Влизането на България в Европейския механизъм за стабилност също е придружено с вноска от 800 млн. евро.
Добрата новина тук, е че тези разходи не се изплащат наведнъж, а биват разсрочени в няколко години. Например, при навлизането на Хърватия в еврозоната, определеният срок беше 5 години. Освен това, като държава с БВП на глава от населението под 75%, България може да се възползва от временно понижаване на вноската за 12 години от приемането на еврото.
Целият процес ще бъде придружен от още разходи за правителство за подготовка на администрацията за еврозоната, както и около 30 млн. лв. за държавните “Български пощи”, в които безплатно ще могат да се обменят двете валути.
Друг основен проблем на еврото, както при всяка друга валута по света, е, че то е хартиена валута. Липсата на подкрепа от твърд актив, който не може да бъде умножен лесно, стимулира големи държавни разходи, финансирани чрез заеми. Откакто е въведено през януари 1999 г., еврото загубва половината от стойността си поради печатането на пари и прекомерното кредитиране. Стандартизирането на валутата на толкова голям брой държави е проблематично от културна гледна точка.
Подобен проект е реализиран през 19. век чрез Латинския паричен съюз. Въпреки това, той е спрян, защото страните не могат да спазят своите части от сделката. Също така към момента няма ясно написани правила какво ще се случи, ако една държава реши да напусне еврозоната, какви ще са последствията за нея и каква валута ще приеме след това.
В страната има и сериозни опасения, че инфлацията ще скочи, но оценките при всички държави, въвели еврото, показват минимален еднократен инфлационен ефект между 0,1 и 0,3 процентни пункта. А той в повечето случаи е предизвикан от опити за нелоялни практики на някои търговци, които предварително закръглят цените нагоре, така че да се получи психологическа или маркетингова сума в новата валута. Например, ако една стока към момента струва 19,99 лв., или с други думи 10,22 €, е възможно търговецът да я продава за 10,29 €, така че да засили подсъзнателното влияние върху своя клиент.
И не на последно място, за мнозина българи левът не е просто платежно средство, а част от националната идентичност. Въведен през 1880 г., той съпътства модерната история на страната ни и присъства в спомените на няколко поколения. Замяната му с еврото поражда усещане за загуба – не толкова на икономически контрол, колкото на символ, натоварен с емоционална и културна стойност. Това чувство на носталгия, макар и трудно измеримо, е реален фактор в общественото възприятие и може да засили съпротивата срещу промяната, особено сред по-възрастните и по-консервативно настроени групи.
Ето и какво да очакваме:
През първия месец след въвеждането на еврото – до края на януари 2026 г. – ще бъде позволено разплащанията в брой да се извършват, както в левове, така и в евро. Безкасовите операции, като картови плащания и банкови преводи, ще се осъществяват единствено в евро. При плащания с левове в брой търговците ще връщат рестото само в евро, освен ако нямат необходимата наличност – в такъв случай ще е допустимо ресто изцяло в левове.
Точно в полунощ на Новата 2026 година всички разплащателни системи трябва да преминат в евро. Това означава, че до последната минута на 2025 г. ще теглим от банкоматите левове, а от първата на 2026 г. – евро. За да бъде възможно това, няколко дни преди края на годината всеки един банкомат трябва да бъде зареден с двете валути. До 31-ви декември банкоматите ще отпускат само левове, а на 1-ви януари, дистанционно и чисто технически, банкоматът ще смени валутата от левове в евро и тегленията ще продължат, но само в евро. По този начин държавата се надява, че преходът ще се случи много по-лесно и безпроблемно.
През първите 6 месеца на 2026 г. всички български банки ще обменят безплатно в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс, който възлиза на 1,95583. Условието тук обаче е, че за суми над 30 000 лв. трябва да се направи заявка към банката предварително - поне 3 работни дни по-рано. От юли 2026 г. банките ще са свободни да въведат такси за услугата по преценка на съответната институция, но до края на същата година са длъжни да извършват обмен.
Жителите на малките населени места, където няма банкови офиси, ще могат да обменят левове в евро напълно безплатно в над 2200 пощенски станции през първите няколко месеца на новата година. Обменът ще бъде възможен до 1000 лева на човек на ден. В определени пощенски клонове, след предварителна заявка (направена между 3 и 5 работни дни по-рано), ще се позволяват и по-големи суми – между 1000 и 10 000 лева. Важно е да се знае, че след средата на 2026 г. тази услуга в "Български пощи" може да стане платена или да бъде изцяло премахната.
От своя страна, Българската народна банка ще извършва конвертиране на левове в евро без такса, по фиксирания курс, и то без ограничение във времето. Дори ако някой след години открие спестени левове, ще има възможност да ги замени в евро.
Когато става дума за повредени банкноти обаче, обменът няма да може да се извършва в банките и пощите, а само от Българската народна банка. БНБ ще обменя левове в евро неограничено във времето и без такса, както в своите сгради, така и в териториалните центрове на „Дружество за касови услуги“ АД. Това ще се осъществява на посочените по-долу адреси:
| Град | Институция | Адрес |
|---|---|---|
| София | Централната сграда на БНБ (само за граждани) |
пл. „Княз Александър I“ № 1 |
| София | Касов център на БНБ | ул. „Михаил Тенев“ № 10 |
| София | Териториално поделение | ж.к. „Овча купел“, ул.„Иван Хаджийски“ № 16 |
| Пловдив | Териториално поделение | ул. „Ягодовско шосе“ № 2 |
| Бургас | Териториално поделение | ул. „А. Велики“ № 8 |
| Варна | Териториално поделение | ул. „Цариброд“ № 23 |
| Плевен | Териториално поделение | ул. „Климент Охридски“ № 58 Б |
Ако се чудите как ще се променят спестяванията Ви или колко точно ще струват любимите Ви стоки, разделете сегашната сума на фиксирания валутен курс от 1,95583 или използвайте онлайн валутен калкулатор.
С влизането в еврозоната на 1 януари, всички банкови сметки в левове ще бъдат автоматично преобразувани в евро по официално определения курс. Това ще стане напълно безплатно, без необходимост клиентите да предприемат каквито и да било действия. IBAN номерът на всяка сметка ще остане непроменен.
Банкови експерти препоръчват на гражданите да внесат наличните си левове в брой в сметките си преди въвеждането на новата валута, тъй като така ще могат да се конвертират директно и без усилия. Подобна практика беше наблюдавана и в други държави, присъединили се към еврозоната – като Латвия, Естония, Литва и Хърватия – където количеството банкноти в обращение спадна с 40–50% в последните месеци преди прехода.
Евромонетите имат две страни – едната е обща за всички, а другата – национална. Задължителните елементи, включени в дизайна на националната страна на българските евромонети, са:
Избрани са и незадължителни елементи - изписване на кирилица на думата "евро" на монетите от 1 и 2 евро, "стотинка" на монетата от 1 цент и "стотинк" на монетите от 2, 5, 10, 20 и 50 цента.
На монетата от едно евро ще бъде образът на Свети Иван Рилски, на две евро - Паисий Хилендарски, а на всички останали – на Мадарския конник. Символите съвпадат с настоящите разменни монети.
На националната страна на българската монетата от две евро освен образа на Паисий Хилендарски, ще има надпис "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ".
Дизайнът на общите страни на монетите на еврото е дело на Люк Люикс от Белгийския кралски монетен двор. На тях са представени изображения на Европейския съюз или на Европа, които символизират единството на ЕС.
Една от първите задачи, които предстоят на бизнеса след официалното решение за приемане на еврото, е да започне двойно изписване на цените – както в левове, така и в евро. Според изискванията това трябва да се случи в рамките на месец след публикуването на решението, което се очаква на 8 юли. Това означава, че до 8 август всички търговски обекти трябва да са подготвени. Законът изисква стойностите в двете валути да бъдат изписани една до друга, с еднакъв размер и стил на шрифта, така че клиентите да не бъдат подведени. Двойното изписване ще продължи до 1 година след официалното приемане на еврото в страна, т.е. до 1.01.2027 г. всички търговци са задължени да изписват цените в двете валути. При по-големите търговци с разнообразен асортимент това ще е особено предизвикателно.
Някои компании у нас вече успешно започнаха да изпълняват тази стъпка. Така например вече всички цени в Lidl се срещат, както изписани в левове, така и в евра. Онлайн търговецът EMAG също вече предоставя цените и в двете валути, а телекомът А1 излезе с официално изявление, че съвсем скоро всички цени и тарифни планове ще бъдат автоматично преизчислени без допълнителни такси и скрити условия.
Когато започнахме работа по Реалистимо преди няколко години, ние очаквахме че има голяма възможност България да влезе в еврозоната. Имаме пълната готовност да преобразуваме всички обяви, които в момента са публикувани в лева да са в евро и да организираме платформата да поддържа единствено евро като ценова единица при публикуване на обяви за недвижими имоти.
Също така в Реалистимо поддържаме актуални статистически данни за средните цени на жилищата в страна, които също са определени в евро. Ето и колко средно струват двустайните апартаменти у нас към юни 2025 г.:
От Реалистимо ще следим отблизо ценовите промени след въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 г., за да установим дали действително има инфлационен ефект и дали евентуалното поскъпване надвишава обичайния ръст от предходната година.
Освен ценовите етикети, в рамките на почти година и половина, крайната сума за плащане, тази на касовия бон, ще трябва да присъства и в двете валути във всеки фискален или платежен документ. Това ще наложи промени в касовите апарати, търговския софтуер, ERP системите и всички използвани бизнес решения. При фактурите няма изискване за двойно изписване, но много счетоводни системи вече предлагат тази опция.
Министерството на финансите вече е обнародвало актуализации в Наредба Н-18, свързана с касовите апарати, за да внесе яснота относно техническите изисквания. Онлайн магазините също попадат под това задължение – цените на продуктите трябва да се показват в евро и левове. Някои платформи вече са започнали да го прилагат. Конвертирането на цените трябва да се извършва по официалния курс от 1.95583 лв. за 1 евро, със закръгляне до втория десетичен знак. Например, продукт на стойност 10 лв. трябва коректно да бъде обозначен като 5.11 евро.
Търговците ще трябва да се снабдят и с достатъчно количество евровалута, за да могат да връщат ресто в евро след въвеждането му. Предвижда се банките и пощите да продават стартови комплекти с евромонети, както за граждани, така и за фирми. След влизането в еврозоната, ресто ще се връща в евро. В левове ще може само ако няма налични евро – но това трудно ще се докаже в случай на проверка, тъй като инспекторите нямат право да проверяват касовото съдържание в момента на транзакцията.
Тази неяснота предизвиква притеснение сред търговците, особено в малките населени места, където снабдяването с евро може да е по-трудно. Освен това, законът не позволява ресто да се дава частично в левове и евро, което създава допълнителна логистична трудност. От Асоциацията на търговците на нехранителни стоки настояват за по-конкретни указания от БНБ по темата. Според проучване на БТПП от май месец, над 65% от фирмите са готови за преминаването към еврото, но голяма част от тях отбелязват липсата на ефективна информационна кампания като сериозен проблем.
Пазарът на недвижими имоти в България отбеляза своя рекорд през 2024 г. и продължава да расте, подтикнат от очакванията около влизането на България в еврозоната. Според Агенцията по вписванията, броят на сделките с жилища в страната през миналата година е 94 840. Те са оценени на почти 11,5 млрд. лева, което е най-високото ниво от 2017 г. насам. Това от своя страна е съчетано с двуцифрен ръст на цените на годишна база (18.3% през октомври - декември) - най-високия в ЕС. Обемът на ипотечните кредити, както и делът им от покупко-продажбите в големите градове също бяха рекордни.
Имотният пазар в България остава активен и дори напрегнат, а причините за това не са една или две. От една страна, доходите в страната продължават да нарастват – както официално отчетените, така и сивите – което създава усещане за стабилност у много хора. Наблюдава се 18,5% ръст през 2024-та година в сравнение с предходната година.
Според международни анализи, сивият сектор в България може да представлява до 35% от БВП – едно от най-високите нива в Европейския съюз. Част от тези средства намират „убежище“ в имотите, както чрез директни покупки, така и чрез финансиране на ново строителство.
Ниската безработица (4.2%) и сравнително добрите условия за финансиране също насърчават потребителите да харчат, да теглят кредити и да инвестират в жилища. Дългият период на ниски лихвени проценти направи ипотеките по-достъпни, а това от своя страна поддържа оптимизма на купувачите, дори при продължаващо поскъпване на имотите.
Наред с икономическите предпоставки обаче, влияние оказват и нагласите. От години на пазара се усеща очакване, че с влизането на България в еврозоната, цените на имотите ще се повишат още. Макар членството да се очаква в началото на 2026 г., тази перспектива кара много купувачи да действат по-бързо, притеснени, че в бъдеще жилищата ще станат още по-недостъпни. От другата страна, на пазара продавачите често изчакват с продажбите в очакване на по-високи цени, а строителните предприемачи балансират между търсенето и риска от пренасищане. Част от новопостроените имоти се продават на инвеститори или се задържат с цел отдаване под наем и бъдеща печалба.
Все пак, приемането на еврото не би трябвало да доведе до сериозен ценови шок на пазара на недвижими имоти, тъй като оценките на имотите в България и в момента масово се изразяват в евро, особено в големите градове и в сделки с чуждестранни купувачи. Това означава, че валутният преход технически няма да промени номиналните стойности, с които потребителите вече са свикнали. В този смисъл, самото преминаване към новата валута не е икономически шок, а предимно счетоводен и психологически преход.
Въпреки това, еврото има потенциал да повлияе косвено и трайно върху ценовата динамика чрез други механизми. Приемането му би засилило доверието в икономиката и би намалило възприемания риск от страна на инвеститори и финансови институции.
При присъединяването на България към еврозоната, се прогнозира възможен ръст на цените на имотите и евентуален опит за спекулация от страна на някои участници на пазара. Все пак винаги ще има хора, които ще се опитат да спекулират с цените, но пазарът ще ги отсее сам.
Присъединяването може да доведе до промени и в лихвите, които вероятно ще достигнат нивата на лихвите в другите страни-членки, тъй като сега са много по-ниски от тях, но се очаква, че ниските лихви ще се запазят поне за следващите три-четири години, което би означавало продължаващ силен интерес към пазара.
В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени. Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната, но има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които вече не се използват и в страните, в които са емитирани. Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като държавата изкуствено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да не обезцени спестяванията. Това довежда до допълнителен прилив на сребърни монети от съседните страни, засилен и от забраната за използване на чужди сребърни монети в Османската империя през 1883 г. Също така в страната циркулират 2 и половина стотинки (петак, „пет пари“, най-ниската деноминация, превърнала се в нарицателно), 5 стотинки (рупче), 10 стотинки (гологан), 20 стотинки (грош) и 50 стотинки (сто пари).
Съвременната история на българските парични знаци започва след възстановяването на българската държава през 1878 година. Две години по-късно, през 1880 г., с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се създава българската парична единица „лев“, а още на следващата година са отсечени и първите монети. Името му произхожда от левъ – остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през 19. век.
При въвеждането на българския лев съществуващите в обращение османски грошове са приравнени към лева в съотношение 1:5 (20 стотинки = 1 грош). Другата османска монета, парата, е приравнена към лева в съотношение 1:200 (един турски грош е бил 40 пари). Една османска лира е била 100 гроша и приравнена към 20 лева. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България, наред с българския лев.
След въвеждането му българският лев се приравнява към златния френски франк, като е възприет така наречения биметален стандарт за сребро и злато. И така националната валута лев се равнява на 100 стотинки и на 1 френски франк. По този начин България става част от Латинския паричен съюз и приема всички негови принципи. През 1866 г. Франция, Белгия, Италия и Швейцария подписват споразумение, с което съгласуват своите валути именно към биметалния стандарт с фиксирано съотношение между златото и среброто. Това се въвежда, за да се постигне единство в паричния оборот на монети, които да са взаимно признати от националните Министерства на финансите на страните членки.
От 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на германската марка чрез системата на валутен борд при курс 1000 лева = 1 германска марка. След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г. курсът става 1 лев = 1 германска марка, а след премахването на германската марка в края на същата година левът се привързва към еврото при курс 1,95583 лева = 1 евро.
През 2013 г. българският лев е определен от Комисията по естетика на Международната финансова банка в Швейцария за една от петте най-красиви валути в света. Повече от 50 валути биват оценени от експертите, като при класирането са взети предвид естетиката на дизайна, покупателната способност, историческата значимост на хората, чиито портрети се намират на банкнотите, както и продължителността на употребата им.
Указът, с който е обнародван законът, е от 4 юни 1880 г., което е точно същата дата, на която 145 години по-късно, на 4 юни 2025 г., Европейската комисия и Европейската централна банка публикуват конвергентните си доклади за готовността на България да приеме еврото и да стане част от еврозоната. Едва ли някой е планирал това съвпадение, но е трудно да не видим в него знак – нова парична ера, започваща точно 145 години след създаването на първия ни закон за националната валута. Предстои обаче най-същественият въпрос: какво ще се случи с лева и как реално ще изглежда преходът към еврото за българските граждани и бизнеса?
Еврото е официалната разчетна единица на Европейския съюз. То е втората по значение резервна валута, както и втората най-търгувана парична единица в света след щатския долар.
То е една от най-младите парични единици в света, появила се официално на 1 януари 1999 г. като електронна валута за банкови и финансови транзакции. А в масова употреба чрез банкноти и монети, то влиза на 1 януари 2002 г.
Еврото е наследник на друга парична единица – ЕКЮ, и е създадено за насърчаване на растежа, стабилността и икономическата интеграция на държавите в Европа. Първоначално то е основна валута, която се използва за обмен между страните в ЕС, като хората във всяка нация все пак продължават да използват и собствените си валути. В рамките на три години обаче еврото се утвърждава като ежедневна валута и заменя местните такива на много държави членки.
Към средата на 2025 година еврото все още не е основа валута във всички членки на ЕС, но се използва от над 340 млн. европейци. Само 20 от общо 27 държави официално са го приели за своя валута. А те са: Белгия, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Португалия, Словения, Словакия и Финландия.
Въпреки това много от страните запазили своите валути се обвързват по някакъв начин с еврото чрез различни механизми, като:
Ето и какво споделиха с нас експерти от имотния бранш, които гостуваха в подкаста на Реалистимо “Реално за имотите”, за приемането на еврото и промяната на имотния бранш у нас:
Сподели във Facebook
Линк към тази страница
Споделяне
към приложение в телефона
Сподели чрез Viber
Линк към тази страница
Сподели чрез Messenger
Линк към тази страница
Сподели чрез Telegram
Линк към тази страница
Копирай линк
Натисни тук за копиране на линк към тази страница
Нека Realistimo да следи вместо теб
😃 Инсталирай приложението и ще те уведомим първи, когато се появи подходяща обява.
Така ще си в час с новото при имотите, статистики и новини от Реалистимо, без спам:
